Bulgaria / Supreme Administrative Court / 490/2013 K. I. (citizen of Mali) v Chairman of the State Agency for Refugees of the Republic of Bulgaria

Key facts of the case:

The applicant had left Mali and applied for refugee and humanitarian status in Bulgaria. The State Agency for Refugees (SAR) (Държавна агенция за бежанците, ДАБ) denied his request on the grounds that he had not fulfilled the necessary conditions for obtaining refugee or humanitarian status. The Sofia Administrative Court (Софийски административен съд) upheld this decision. The applicant then filed a cassation appeal to the Supreme Administrative Court.

Paragraphs referring to EU Charter: 

 

The administrative court held incorrectly, that in the course of the administrative procedure the applicable rules of administrative procedure had been duly followed. According to commonly accepted case law, when an asylum application is found ungrounded, the administrative body must also state its motives concerning the “non-refoulement” principle. This principle is stated in Article 4, Paragraph 3 of the Asylum and Refugees Act and also by Article 33, Paragraph 1 of the Convention on the Status of Refugees and is obligatory. This obligation for the administrative body is also proclaimed in Article 19, Paragraph 2 of the Charter of Fundamental Rights of the European Union for all administrative and judiciary bodies and citizens of the EU. In this particular case the chairman of the agency had the obligation to review the possibility that in case of refoulement of the foreigner to his country of origin he would be subjected to torture or another kind of cruel, inhuman or degrading treatment or punishment. The agency did not perform that review, and the court did not notice the lack thereof. This check could be performed by considering the evidence concerning the situation in the country presented during the administrative procedure.

Paragraphs referring to EU Charter (original language): 

 

Неправилно административния съд е приел, че в хода на административното производство са спазени административнопроизводствените правила. Съгласно общоприетата съдебна практика, когато молбата за закрила се приеме за неоснователна, поради липса на конкретните основания по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, даващи право на бежански или хуманитарен статут, административният орган е длъжен да се мотивира и относно принципа "non refoulement" (забрана за връщане), залегнал в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците, който е длъжен да спазва. Това негово задължение следва не само от чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, но и от чл. 19, ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на всички административни и съдебни органи и гражданите на Европейския съюз. В конкретното административно производство председателят на ДАБ е следвало да извърши преценка дали в случай на връщане на чужденеца в страната му по произход, той е изложен на опасност от изтезания или друга форма на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изследване за нарушение на този принцип се извършва въз основа на представените в хода на производството доказателства относно обстановката в страната, което органът не е направил, а съдът не е констатирал нарушението.

Language: 
Bulgarian
Deciding body (original language): 
Върховен административен съд
Language: 
Bulgarian