Article 11 - Freedom of expression and information
Key facts of the case:
55 MPs approached the Constitutional Court (CC) (Конституционен съд, КС) to pronounce a new provision of the Protection of Personal Data Act (Закон за защита на личните данни), Art. 25з, para. 2, unconstitutional and check its consistency with a number of EU and international standards, as well as the GDPR. The provision lists the criteria to be taken into account when balancing between the freedom of expression, the right to information and the right to personal data protection when making personal data accessible. The case was declared partially admissible
Key legal question:
The Constitutional Court had to decide whether to admit the motion for declaring the provision unconstitutional and check its consistency with EU and international standards, and the GDPR.
Outcome of the case:
The Constitutional Court admitted the motion on unconstitutionality and consistency with the ECHR, the Universal Declaration of Human Rights and the ICCPR and declined the motion, regarding the Charter and the GDPR. The impugned provision was ultimately pronounced unconstitutional via Decision No 8 of 15 November 2019 (Решение № 8 от 15 ноември 2019 г.).
The Constitutional Court was approached by 55 members of the 44th National Assembly (44-то Народно събрание) with a motion to exercise its powers under Art. 149, para. 1, items 2 and 4, second part of sentence, of the Constitution (Конституция). The motion requires to pronounce unconstitutionality and check the consistency with provisions of the Convention for the Protection of Human Rights (ECHR), the Universal Declaration of Human Rights and the International Covenant on Civil and Political Rights (ICCPR), the Charter of Fundamental Rights of the European Union (the Charter) and three recitals and Art. 85 of the Regulation (EU) 2016/679 of the European Parliament and of the Council of 27 April 2016 on the protection of natural persons with regard to the processing of personal data and on the free movement of such data, and repealing Directive 95/46/EC (General Data Protection Regulation) of Art. 25з, para. 2 of the Protection of Personal Data Act (Закон за защита на личните данни) (created with § 26 of the amendments to the Act, promulgated in SG 17/26 February 2019), as follows from the motion:
...
2. Ruling on the consistency of Art. 25з, para. 2 with:
2.3. Art. 11 of the Charter;
The petitioners motion the Constitutional Court (Конституционен съд) to exercise its power under Art. 149, para. 1, item 4, second part of sentence, of the Constitution (Конституция), and rule on the consistency of Art. 25з, para. 2 of the Personal Data Protection Act (Закон за защита на личните данни) with the cited provisions of the Charter and the GDPR.
Regarding the Charter of Fundamental Rights of the European Union, one should take into account its particular nature as a source of law. It is a legal act, drafted by a Convention, consisting of representatives of the heads of state and government of the Member States, a representative of the president of the Commission, MEPs and MPs. On 12 December 2007 the European Parliament, the Commission and the Council adopted an interinstitutional agreement, proclaiming the Charter. The Lisbon Treaty of 13 December 2007, in force since 1 December 2009, supplements Art. 6 of the TEU with para. 1, according to which the Charter has the same legal value as the Treaties. Thus, the Charter becomes a primary source of EU law like the TEU and the TFEU. This, however, does not make it a formal part of them (the Charter is published right after the Treaties’ consolidated texts in OJ, C 326, 26.10.2012, as a separate act), or an international treaty and does not change its legal nature of an act of EU institutions in the form of an interinstitutional agreement. Thus the Charter cannot be seen as an international treaty, in the sense that it is used in international law, and thus under Art. 149, para. 1, item 4, second part of sentence, of the Constitution (Конституция). Based on this, the court cannot admit this part of the motion for review under Art. 149, para. 1, item 4 of the Constitution (Конституция), as requested by the petititoners.
THE COURT HEREBY RULES:
Declines the motion to rule under Art. 149, para. 1, item 4 of the Constitution on the consistency of Art.25з, para.2 of the Personal Data Protection Act (Закон за защита на личните данни) with Art. 11 of the Charter, recitals 4, 65 and 153 and Art. 85 of Regulation (EU) 2016/679 of the European Parliament and of the Council of 27 April 2016 on the protection of natural persons with regard to the processing of personal data and on the free movement of such data, and repealing Directive 95/46/EC (General Data Protection Regulation).
онституционният съд е сезиран от петдесет и пет народни представители от 44-то Народно събрание с искане да упражни правомощията си по чл.149, ал.1, т.2 и т.4, втората част на изречението, от Конституцията. Иска се установяване на противоконституционност и произнасяне за съответствие с разпоредби от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), Всеобщата декларация на ООН за правата на човека и Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС наричана по-долу и „Хартата“), както и с три съображения и с чл. 85 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (наричан за краткост „Регламентът“ или „General Data Protection Regulation“(GDPR) на нормата в чл.25з, ал.2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) (създаден с § 26 от ЗИД на ЗЗЛД, Обн. ДВ, бр. 17 от 26 февруари 2019 г.), както следва според петитума на искането:
2. Произнасяне за съответствие на чл. 25з, ал. 2 ЗЗЛД с:
2.3. чл.11 от ХОПЕС;
Вносителят иска от Конституционния съд да упражни правомощието си по чл. 149, ал. 1, т. 4, втората част на изречението, от Конституцията, за да се произнесе по съответствието на нормата на чл. 25з, ал. 2 ЗЗЛД с посочените в искането разпоредби от Хартата на основните права на Европейския съюз и от Регламент (ЕС) 2016/679.
о отношение на Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се отчете нейният особен характер като правен източник. Тя е правен акт, изработен от Конвент, състоящ се от представители на държавните или правителствените ръководители на държавите-членки, представител на председателя на Комисията, членове на Европейския парламент и на националните парламенти. На 12 декември 2007 г. Европейският парламент, Европейската комисия и Съветът приемат междуинституционно споразумение, с което прогласяват Хартата. С Договора за реформи, подписан в Лисабон на 13 декември 2007 г. и влязъл в сила на 1 декември 2009 г., в чл. 6 на Договора за Европейския съюз е добавена нова разпоредба (параграф 1, ал. 1), според която прогласената предишния ден Харта „има същата юридическа сила като Договорите”. По този начин Хартата придобива правен статус на първичен източник на правото на Европейския съюз (ЕС), наравно с Договорите (Договор за ЕС (ДЕС) и Договор за функционирането на ЕС (ДФЕС)). Това обаче не я превръща във формална част от тях (Хартата е публикувана веднага след консолидираните текстове на Договорите в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ ЕС), C 326, 26.10.2012, като отделен акт), не я превръща в международен договор и не променя правния ù характер на акт на институциите на ЕС във формата на междуинституционно споразумение. Ето защо Хартата на основните права на ЕС не може да се разглежда като международен договор, в смисъла на употребата на този термин в международното право, и следователно и по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 4, втората част на изречението, от Конституцията. Предвид изложеното съдът приема, че не следва да допусне искането в тази му част за разглеждане по реда на чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията, както е поискано от вносителя.
О П Р Е Д Е Л И:
Отклонява искането за произнасяне по реда на чл.149, ал.1, т.4 от Конституцията за съответствие на чл.25з, ал.2 ЗЗЛД с чл.11 от ХОПЕС и със съображение (4), съображение (65), съображение (153) и с чл. 85 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните).
