Свободата при избор на професия, прогласена в член 15, параграф 1, е призната в практиката на Съда (вж., inter alia, Решение от 14 май 1974 г. по Дело 4/73 Nold, ССП 1974, стр. 491, точки 12—14; Решение от 13 декември 1979 г. по Дело Hauer, 44/79, ССП 1979, стр. 3727; Решение от 8 октомври 1986 г. по Дело 234/85 Keller, ССП 1986, стр. 2897, точка 8).
Този параграф се ръководи също и от член 1, параграф 2 от Европейската социална харта, подписана на 18 октомври 1961 г. и ратифицирана от всички държави-членки, както и от точка 4 от Хартата на Общността за основните социални права на работниците от 9 декември 1989 г. Изразът „условия на труд“ следва да се разбира по смисъла на член 156 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Параграф 2 възпроизвежда трите свободи, гарантирани от членове 26 и 45, 49 и 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз, а именно свобода на движение на работниците, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги.
Параграф 3 се основава на член 153, параграф 1, буква ж) от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и на член 19, точка 4 от Европейската социална харта, подписана на 18 октомври 1961 г. и ратифицирана от всички държави-членки. Следователно се прилага член 52, параграф 2 от Хартата. Въпросът за назначаването на моряци, които са граждани на трети страни, в екипажите на плавателни съдове, които плават под флага на държава-членка на Съюза, се урежда от правото на Съюза и от националните законодателства и практики.
