Хартата на основните права на Европейския съюз

Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) представлява декларацията на ЕС за правата на човека. Тя неизменно обвързва институциите на ЕС и държавите членки, когато действат в обхвата на правото на Съюза. Далеч не е лесно обаче да се прецени дали конкретен случай попада в обхвата на правото на Съюза. Ето защо е необходимо на практикуващите юристи да се осигурят обучение и учебни материали, за да могат да разберат приложното поле на Хартата, както е установено в член 51 от нея. Настоящото ръководство за обучители има за цел да осигури насоки по отношение както на организирането, така и на провеждането на такива обучения, въз основа на поредица от проучвания на казуси, които в бъдеще ще бъдат разширени.

Държавите членки имат изрично задължение да насърчават прилагането на Хартата. Настоящата справка за страната, в която са дадени примери за използването на Хартата и се изтъква по какви начини тя добавя стойност, е в подкрепа на това усилие.

Като един съвременен каталог на правата на човека, Хартата съдържа много
права, които не присъстват в установените харти на правата, и действително
изглежда добре на хартия. Хората, запознати с основните принципи на правото
на Съюза, обикновено цитират текста от Хартата, който гласи, че тя винаги
е обвързваща за ЕС, а за държавите членки — само когато „прилагат право на ЕС“.
Какво обаче означава тази често цитирана формулировка от член 51 на Хартата?